Каква е истинската природа на реалността?

Основи на квантовото лечение
by Deepak Chopra, M.D.

Ние използваме термини като ум, тяло и вселена, но каква е същинската природа на тези неща? Какво представлява умът, какво представлява тялото, каква точно е природата на физическата реалност? Като деца, винаги сме задавали въпроси като „Къде съм бил преди да се родя? Какво правя на този свят? Какво се случва след смъртта? Ограничен ли съм в рамките на физическото си тяло?  Представлявам ли просто едно его облечено в кожа и поставено в торба от месо и кости? Какво в действителност се случва в мен? Имам ли уникален адрес? Къде обитавам в тази вселена

Интересно е, че съвременната наука започва да задава същите въпроси. В крайна сметка науката е търсене на истината и ако сте истински учен, (ще се съгласите, че) това са въпросите от най-важно значение за всички нас.

Едно от интересните открития на науката – нещо, което би трябвало отдавна да е известно – е че това, което наричаме възприятие, което виждаме, чуваме, докосваме, вкусваме и помирисваме, представлява най-ненадеждното доказателство за природата на нещата. Ние не можем да се оповаваме на сетивата си ни най-малко!

В крайна сметка сетивата ни ни казват, че земята е плоска и ние вече не вярваме на това. Сетивата ни казват, че земята върху която стоим е в покой, а ние знаем, че тя се върти със замайваща скорост и профучава през космоса с хиляди мили в час. Сетивата ни казват, че нещата имат определен вкус, мирис, размер и структура. Може би това не отговаря на действителността.

Има един експеримент, проведен в Медицинския колеж на Харвард преди около 20 години ( заб. Г.К. – преди около 40 към 2008 *) Група учени вземат няколко котенца и ги отглеждат в стая, в боядисана само в хоризонтални ивици. Друга група котенца е отгледана в стая с вертикални ивици. И когато тези котенца израстват в умни възрастни котки, едната група може да вижда света само в хоризонтален план, а другата – само във вертикален. И това няма нищо общо с убежданията на тези котки.

Това е явление, наречено от психолозите Преждевременно познавателно обвързване. Преждевременно, защото възниква на много ранен етап от нашето развитие. Познавателно, защото се отнася до това как разпознаваме и виждаме света. И обвързване, защото ни привързва към определена действителност – затваря ни в определен начин на възприемане.

Има много разновидности на тези експерименти. В Индия, когато дресират слоновете, вземат едно малко слонче и го привързват с желязна верига към голямо дърво. Постепенно започват да намаляват размерите на веригата и на дървото. В крайна сметка можете да вържете вече порастналото животно с леко въженце за зелено дръвче, но слонът не може да избяга. Той се е обвързал в своето тяло-ум с идеята, че се намира в затвор!

Може да направите и друг експеримент. Вземете няколко мухи и ги поставете в буркан. След известно време махнете капака на буркана и ще установите, че повечето мухи, с изключение на няколко пионери, няма да са в състояние да избягат. Те са се обвързали в своето тяло-ум с идеята, че са в затвор!

Хора, които работят в аквариуми могат да ви кажат, че е възможно рибите да бъдат отделени едни от други. Нека те се намират в големи стъклени контейнери с прозрачни стъклени прегради помежду им. След известно време отстранявате една стъклена преграда. Рибите ще плуват до мястото, където е била преградата и ще се върнат. Те са се обвързали с разбирането, че не могат да плуват по-нататък.

Всички тези експерименти, които са правени в много варианти, разкриват един много важен факт, свързан с механизма на възприятието. Това е, че първоначалните ни сетивни преживявания и това как ги интерпретираме или как някой ни ги интерпретира всъщност структурират самата анатомия и физиология на нервната ни система по начин, по който нервната система изпълнява само една функция: да продължи да затвърдява първоначалната интерпретация. Всичко, което не потвърждава първоначалната интерпретация даже не достига до нервната система. Така, че ако нямате понятие или представа или идея, че нещо съществува, то нервната ви система няма даже да го допусне до себе си.

Това е един много специфичен факт който ни подсказва, че разполагайки само с откъслечни сетивни преживявания, никога няма да можем да разберем цялото. Никога! В крайна сметка човешкото око може да вижда между 380 и 500 милиардни части от метъра. Между 360 и 370 няма нищо свещено. За нас то не съществува!

Същото е и с останалите сетива. Това важи не само за човека, но и за всички живи същества. Например една пчела няма сетива за тези дължини на светлинните вълни, които възприемаме ние с вас. Тя възприема ултравиолетовите лъчи. Когато една пчела поглежда към цвете в далечината, тя не вижда цвете. Тя вижда медът от разстояние, но не вижда цветето. Змията го вижда по същия начин като инфрачервено излъчване – нещо което не означава нищо за нас. Прилепът го възприема чрез ехото на ултра-звука, който също не означава нищо за нас. А очите на хамелеона се движат по две различни оси.  Вие даже не можете и бегло да си представите как ще изглежда цветето за хамелеона.

Та какво представлява истинската природа на света? Какво наистина представлява? Ние не можем да разчитаме на сетивата си. Те ни дават твърде изопачена картина. Те ни отчупват един малък фрагмент от цялото и ние го наричаме реалност. И сме на единно мнение по въпроса. Ние даже го наричаме „обективна реалност” и имаме цяла методология, наречена „наука” за изследването му.  Ако наистина разбирате какво е наука, то науката поне до сега не е била метод за изследване на истината. Картата не отговаря на действителната територия. Територията, която изследваме в действителност е продължение не на картата, с която разполагаме. Ако нямаме пълната карта, няма да изследваме територията, която е извън рамката на картата ни.

Сър Джон Екълс, който спечели Нобеловата награда по физиология и медицина преди няколко години направи следното изявление: „Искам да разберете, че в реалния свят не съществуват цветове. В реалния свят няма текстури. В реалния свят няма миризми. Няма красота, няма грозно. В буквален смисъл. Ние възприемаме всичко това и някъде вътре в себе си създаваме един свят. Всичко се случва някъде вътре в нас.”

Извън нас няма такива неща! Идете при един физик и го попитайте от какво е направен света. Той ще ви каже, че има само четири основни сили: гравитация, силно взаимодействие, слабо взаимодействие и електромагнетизъм, каито съставят всичко съществуващо. Гравитацията е това, което ни придържа към земята, движи планетите и осигурява целостта им. Силното взаимодействие придържа частите на атома в едно цяло. Ако го нарушите, получавате ядрена експлозия. Слабото взаимодействие е силата, която осигурява преноса на елементите и радиоактивното разпадане. И електромагнетизмът е това, което усещаме като светлина, топлина и електричество.

Попитайте един учен, „Има ли нещо друго?” и той ще ви отговори „Не, няма нищо друго. Всичко съществуващо е съставено от тези сили.” В крайна сметка даже тези четири сили произхождат от една единна сила, която учените днес наричат Единното Поле. И всичко наоколо, всички звезди, галактики, цветя, човешки същества, всичко съществуващо се свежда до тези природни сили.

Тогава какво представлява материалният свят? Материалният свят е една струна, която произлиза от тези сили и струните на интелекта, който структурира конкретната материя всъщност съществуват в самите нас. Ние сме създателите на този свят в буквалния смисъл.

Веднаж в Индия слушах интересен разговор между един духовен учител и неговия ученик. В един момент ученикът погледна към учителя си и му каза, „Не те разбирам. Ти би трябвало да живееш в друг свят.” А учителят му отговори, „Не. Ние живеем в абсолютно един и същи свят. Единствената разлика е, че ти виждаш себе си в света, докато аз виждам целия свят в себе си. Това е една малка промяна във възприятията, която трябва да преодолееш.”

Та нека да поговорим за тази малка промяна във възприятията. Защото преобладаващото разбиране в момента е, че този свят е изграден от материя, която съществува в пространството и времето. Че даже човешките тела не са нищо друго освен частици материя. Че човешкото тяло е една физическа машина, която някакси се е научила да мисли. Че танцът на молекулите е това, което създава съпровождащото го явление на съзнанието: мисли, чувства, емоции, желания, понятия, идеи, философии, догма, религия. Всичко това. Поезията е израз на танцът на молекулите. Някакси тези молекули се движат и получаваме производното явление наречено мисъл. Ние сме физически машини, научили се да мислят.

Разбира се, този предразсъдък е дълбоко проникнал и в света на суеверието на материализма, който твърди, че сетивното възприятие е крайната проверка за реалността. Следователно, всичките ни методи на лечение са основани също на това суеверие. Ние имаме магически куршуми за лекуване на болести. И имаме изрази като (непреведим римуван израз, намекващ за облекчението при пиене на ефервесцентни таблетки). И ако не вярвате, че сте погълнали всичко това, може да вземете две таблетки Alka Seltzer. Ако не може да спите, има приспивателни. Те ще излекуват безсънието. Имате инфекция? Вземете антибиотик. Той ще излекува проблема с инфекцията. Имате рак? Има химиотерапия, облъчвания, операция. Ако имате болка в гърдите, може да вземете нитроглицерин. Още по-добре – направете си операция с байпас.

Това са магически куршуми, които би трябвало да ни избавят от болести и да подобрят здравето ни, но всъщност те подхождат към симптомите. Те облегчават симптомите и в най-добрите случаи ги замаскират, докато процесите, протичащи в основата, остават незасегнати. Понякога те се намесват в механизма на заболяването.Научните изследвания днес предимно изясняват механизмите на заболяванията. Така, ако знаем как се размножават бактериите, можем да ги убием и да се избавим от инфекцията. Ако знаем как се размножават раковите клетки, ще можем да ги убием и да се отървем от рака. Това не се получава, защото механизмите на болестта не са нейните причинители. Ние не сме способни да се намесим в механизмите на заболяването и болестта открива алтернативен път на проявление.

Така например, една от водещите причини за смърт не е вирусът на СПИН, а организми устойчиви на антибиотици, придобивани в болниците. Преди няколко години Калифорнийската медицинска асоциация проведе изследване, което разкри, че над 100,000 души умират годишно в САЩ от организми устойчиви на антибиотици, придобивани в болниците. Причината номер едно в света за пристрастяване към наркотици не са продаваните на улицата наркотици от Колумбия, а законните лекарски рецепти. И въпреки че изследователите на рака в тази страна (САЩ) са повече от болните от рак, случаите на ракови заболявания през последните три десетилетия са се увеличили между 30 и 300%, в зависимост от вида раково заболяване, за което става дума. 36% от всички пациенти в една университетска болница, според изследване публикувано в New England Journal of Medicine са страдали от заболявания, причинени от биомедицинска интервенция: болест, резултат от посещението при лекар.

Така, че нещо не е в ред. Нещо не е в ред. Не искам да оставям впечатлението, че биомедицинската интервенция не е полезна. Тя е изключително полезна при остри заболявания. Но тя не променя общите прояви на болестта в населението. Тя просто променя тези прояви. Ние вече нямаме едипемии от детски паралич, туберкулоза, рубеола, дифтерит и вариола. Но вместо тях имаме повече случаи на рак, сърдечни болести, дегенеративни заболявания и затлъстяване.Общата картина не се е променила, защото моделът, който сме си изградили за човешкото тяло не е правилният модел. Човешкото тяло не е застинала в пространството и времето скулптура. Човешкото тяло е динамичен сноп енергия, информация и интелигентност, който непрекъснато се обновява и е в обмен с по-обширното поле на енергия, информация и интелигентност, което наричаме вселена. В същност, ако можехме да видим какво представлява човешкото тяло в действителност, не чрез изкуственото посредничество на сетивните възприятия, бихме видяли нещо много по-вълнуващо.

Гръцкият философ Хераклит сравнява човешкото тяло с река. Според него реката е нещо много мистериозно. Когато гледате реката, тя ви изглежда една и съща във всяка секунда от съществуването си, но в същност не остава същата река.Той казва, че не може да стъпите в една и съща река два пъти, защото през всичкото време приижда нова вода.

Същото важи и за човешкото тяло. Ако може да разберете своето тяло такова, каквото е, ще видите, че не може да бъдете два последователни пъти в едни и същи плът и кости, защото всяка секунда от съществуването си вие обновявате тялото си – по-бързо, по лесно и по-спонтанно, отколкото може да смените дрехите си. Можем да вземем редица процеси: ядене, дишане, храносмиране, метаболизъм, отделяне, но на най-фундаментално равнище движението на съзнанието, което намира израз чрез тези процеси и ще видите колко без усилие може да промените тялото си и в същност го правите непрекъснато.

Физическите тела, които например използвате за да седите на тези столове не са същите, с които влязохте тук преди малко. Само с едно вдишване, вие поемате 10 на 22 степени брой атоми. Това е астрономическо количество суров материал, който в крайна сметка завършва в клетките на вашето сърце, мозък и бъбреци, във вашите неврони, ДНК. С всяко издишване, вие издишвате 10 на 22 степени брой атоми. Това е астрономическо количество суров материал, който произлиза от всяка частица на тялото ви. Вие буквално издишвате частици от материята на вашия мозък, сърце и бъбреци. В действителност, технически погледнато, ние интимно споделяме своите органи един с друг през всичкото време.

Американският поет Уолт Уитман писа, „Всеки атом, който ти принадлежи, принадлежи и на мен”. И това съвсем не е метафоричен израз. „Всеки атом, който ти принадлежи, принадлежи и на мен”. Аз даже не мога да назова своето тяло собствено. А се опитвам да назова мое всичко останало. Аз даже не мога да претендирам за авторско право над собственото си физическо тяло. Точно в този момент във вашето тяло има милиоти атоми, които някога са били в тялото на Христос. С помощта на радиоактивни изотопи и математически изчисления може лесно да се демонстрира, че във всеки момент от съществуването си притежавате милиони атоми, които някога са били в тялото на Христос, в тялото на Буда или Леонардо да Винчи или Микеланжело или Садам Хюсейн. Вие не може физически да се отделите от нищо и от никого, съществували някога.

Само през последните три седмици, четири милиарда атома, 10 на 15-та степен атоми са преминали през тялото ви, които са преминали и през всяко друго живо същество на планетата. И ако направите изследвания с радиоактивни изотопи, които изследвания се провеждат много елегантно, може да докажете без сянка на съмнение, че вие подменяте 98% от всички атоми на тялото си за по-малко от година. Вие произвеждате нов черен дроб всеки 6 седмици, нова кожа всеки месец, ново стомашно покритие всеки 5 дни. Вашият скелет изглежда толкова твърд и здрав, но този, който имате сега е бил друг преди три месеца. Даже мозъчните клетки с които мислите и които са съставени от въглерод, водород, азот и кислород не са били там преди година. И ДНК-то, което съдържа памет от милиони години еволюция, в същност стотици милиони години – суровият му материал се подменя всеки шест седмици. Тези атоми влизат и излизат от вас като мигриращи птици всеки шест седмици.

И ако искате да бъдете истински педант и да държите сметка за последния атом и всяко малко сухожилие и колаген и хрущял, то за по-малко от две и половина години вие подменяте цялото си тяло до последния атом. Така, че ако мислите, че вие – това сте материалното си тяло, определено сте изправени пред дилема. За кое тяло говорите? Моделът от 1991 не е същия като този от 1990, даже и не като този от преди няколко месеца.

И така аз стоя пред вас с моя модел 1991 г. *) и все пак не чувствам, че не съм бил тук и миналана година. Не чувствам, че не съм бил тук и преди двегодини. Може би има някаква по-глъбинна реалност от физическото тяло. Може би физическото тяло е това, което индийските мъдреци наричат мая, илюзия, това което ни изглежда нещо, но в същност зад маската на смъртното се крие нещо друго. Зад фасадата на тленното има нещо друго, което надживява физическия израз на физическото тяло.

Аз стоя тук с едно физическо тяло, но имам спомени и надежди и стремежи и идеи и мечти, които съм имал и миналата година и преди две години. Те също се променят, но не толкова бързо както физическото ми тяло. Трайността на моите емоции е малко по-продължителна от трайността на моите молекули.

Така, че може би тялото е само мястото, което моите спомени наричат свой дом за момента. Може би ДНК е също мястото, което моята еволюционна памет нарича свой дом за момента. Може би аз не съм физическите молекули, които са създали машината или са създали съпровождащото явление – съзнанието. Може би аз съм самото съзнание, което се е научило как да създаде физическата машина. Може би аз съм една интелигентна сила, която произтича от същото единно поле, което прави звездите и галактиките и тропическия лес. Може би и аз идвам от същото място. И може би това място никога не се е раждало и умирало и е било винаги там. Аз само съм забравил това за момент.

И учените започват да виждат точно това. Учените започват да разбират, че не мислите са продукт на молекулите, а в същност молекулите биват структурирани от флуктуации на информация в полето на безкрайната информация. Че явлението е съзнанието, а материята е производно явление. Съзнанието е което зачева, управлява, конструира и в действителност се превръща във физическа материя.

През последните няколко години сме свидетели на изумителни изследвания в тази област, провеждани от престижни университети и клиники и места като Националния Институт по Здравеопазване, САЩ. Преди около 20 години бе открито например, че нашите мисли и чувства притежават физическа субстанция. Когато произвеждате дадена мисъл, вие произвеждате една молекула. Мисленето е упражнение в мозъчна химия. В действителност мислите се превръщат в много точно определени молекули, познати като невропептиди. „Невро”, защото са открити първо в мозъка и „пептиди”, защото те са протеино-подобни молекули. И мислите, чувствата, емоциите и желанията се превръщат в потоци от невропептиди в мозъка.

Може да си представите тези невпо-пептиди като малки ключове, които прилягат в много точно определени ключалки наречени рецептори в стените на клетките и в други неврони. И така начинът, по който тази част на мозъка разговаря с друга част на мозъка не е непременно на английски с индийски акцент, а на точния език на тези невропептиди.

Нещо абсолютно удивително, което бе открито в последствие бе, че рецептори за невропептидите има не само в мозъчните клетки, но и в други части на тялото. И когато учените започнаха да търсят за рецептори по отношение на невропептидите в клетки на имунната система – Т клетки, В клетки, моноцити, макрофаги, те откриха, че по клетъчните им стени има рецептори за същите невропептиди, които са молекулярната основа на мислите.

Така че имунните клетки в действителност непрекъснато подслушват вашия вътрешен диалог. Нищо от това, което казвате на себе си, нищо което правите непрекъснато, не може да убегне от вниманието на имунните клетки. Не само това – по-късно бе открито, че имунните клетки могат да произвеждат същите пептиди, които произвежда мозъкът, когато мисли. И тук се сблъскваме със стряскащо откритие, защото ако имунната клетка произвежда същите химикали като мислещия мозък, то имунната клетка е мислеща клетка. Тя е малко съзнателно същество.

В същност, колкото повече я наблюдаваме, толкова повече се убеждаваме, че тя се държи като един неврон. Тя произвежда същите химически вериги, които мозъкът използва за емоции, мислене, чувства и желания. Имунната клетка изпитва емоции. Тя има желания. Тя има интелект. Тя знае как да разграничава и да помни. Когато види една ракова клетка, тя трябва да вземе решение „Това ракова клетка ли е? Трябва ли да я нападна? Трябва ли да я оставя на мира? Това приятелска бактерия ли е? Трябва ли да я нападна, или да я оставя на мира?”  Тя трябва да помни последния път, когато се е срещнала с нещо. В същност тя помни последния път, когато друг се е срещнал със същото нещо.

Вашите имунни клетки могат да разпознаят всичко, което някога е било срещано от живи същества. Ако сте изложени на пневмококи за първи път в живота си, вашите имунни клетки все още помнят последния път, когато някой някъде в праисторическо време се е срещнал с пневмококи и знаят как да си изработят антитела срещу тях. Това не е само мислеща клетка, но тя помни далеч назад в еволюционната история не само на човешкия вид, но и на останалите видове. Попитайте един добър невролог за разликата между една имунна клетка и един неврон и той ще ви каже, че такава няма. Имунната клетка е циркулираща нервна система.

И ако това не е достатъчно като изненадващо откритие, последващите научни открития бяха даже по-интересни, защото когато учените започнаха да изследват други части на тялото, те откриха същото явление. Когато изследваха стомашните клетки и чревните клетки, те откриха същите пептиди. Стомашните клетки изработват същите химични вериги, които изработва мозъкът, когато мисли. Разбира се те не са толкова вербално способни като мозъчните, защото не мислят на английски или на суахили, но въпреки това те са мислещи клетки. Когато кажете „имам вътрешно усещане за това и това”, вие вече не използвате метафора. Вие говорите буквално, защото вътрешностите ви изработват същите химикали, които изработва мислещият мозък. В същност вътрешнното ви усещане може да е по-точно, защото клетките на вътрешните ви органи все още не са еволюирали до равнището да се съмняват в себе си.

Това, което науката открива е, че притежаваме мислещо тяло. Всяка клетка в нашето тяло мисли.Всяка клетка в нашето тяло е в същност един ум. Всяка клетка има своите желания и общува с всяка друга клетка.Вече не става дума за връзка между ума и тялото, а за едно ум-тяло, което присъства навсякъде.

И когато кажете „тъжно ми е на сърцето”, вие в действителност имате тъжно сърце. Ако един учен би погледнал в сърцето ви, той би установил, че то е изпълнено с тъга. Той ще го види изпълнено с тъжни молекули. Ако кажете „пръскам се от възторг”, един учен може да погледне кожата ви. Той ще види, че тя е наситена с емифрамин, който е анти депресант, използван от психиатрите за лечение на депресията. Ако кажете „чувствам се възбуден, свободен и радостен”, а аз изследвам кръвта ви, ще установя високо равнище на интерлукен и интерферон, които са мощни противоракови лекарства.

Преди около 2 години (1989 – бел.Г.К.), интерлукен и интерферон бяха препоръчани за лечение на рак на бъбреците и меланома. Проблемът е, че са изключително скъпи. Един начален курс с интерлукен може да струва около 40,000 долара. В същото време вие може да се повозите в един увеселителен парк и да си изработите интерлукен за няколко милиона долара. Разбира се, ако това ви прави удоволствие. Всъщност, не става въпрос за возенето, а за начина, по който го възприемате. Защото, ако се бяхте паникьосали от високата скорост, няма да произведете интерлукен, а кортизол адреналин, който действа противоположно. Той разрушава имунната система.

Когато изпитвате спокойствие, тялото ви произвежда валиум,който е идентичен на този, произвеждан от компанията Хофман ЛаРош, с тази разлика, че е точно дозиран за точно определени органи. Той не ви превръща в зомби. Той е имуно-модулатор. Той регулира дейността на имунната система. Даже малките бели телца знаят как да произвеждат валиум. Ако сте изплашени, тялото ви произвежда изплашени молекули, адреналин, още адреналин, кортизол. И те не се произвеждат само от надбъбречните жлези. Те се произвеждат навсякъде в тялото. Малки плочици произвеждат адреналин, след което се скупчват заедно в уплахата си. Така ескалира запушването на кръвоносните съдове.

И така аз мисля, че първият основен пробив в медицината, ако можем нака да го наречем е, че умът е напуснал пределите на мозъка.Той не се ограничава в мозъка, а е по цялото тяло. И ако това не е достатъчно, вече изглежда че напуска и пределите на тялото – извън него. Умът ни не е даже затворен в нашето тяло. Той е напълно не-локален. Той е навсякъде в пространството и времето.Всъщност, умът ни е част от едно не-локално поле от информация, което можем само да назовем космичен ум.

Немският филосох Ницше казва: „Ние живеем с допускането, че мислим, докато е напълно възможно да сме част от една мисъл”. И в това може би има нещо вярно. Това, което наричаме свое Космическо тяло във вселената, може в действителност да е проекцията на нашето колективно съзнание. Ние сме се научили да създаваме и това. Както сме се научили да създаваме своето тяло, така сме се научили да създаваме и вселената.

Преди няколко години учените проявиха интерес към група хормони, наречени феромони, произвеждани от растенията. Така че, ако заразите едно растение, например с гъботворка, растението ще изпусне в атмосферата хормони, наречени феромони, които веднага ще информират останалата част от гората, че наоколо има гъботворка – „внимавайте!”. И останалите дървета веднага ще произведат подходящи антитела, за да се предпазят. Растението осъзнава. То има свой ум. То информира другите: „Това и това се случва, внимавайте!”

Насекомите общуват също чрез феромони. Виждали сте термити да строят идеални кули със срещащи се арки в тъмното – идеални архитектурни модели. Как правят това? Те общуват чрез феромони. Половото поведение и чифтосването се влияе от феромони.

В последно време бе установено (по-точно би било „ бе изказано предположението” – бел.пр.), че всъщност тези феромони може би са молекулната основа на нашите емоции. В Станфордския у-тет бе проведен експеримент, особено жесток експеримент, с прилагане електрошокове на мишки. След известно време мишките бяха изведени от помещението. В него бяха вкарани други мишки и те веднага изпаднаха в паника. Те са произвели хормони на стреса и кортизол, защото са вдишали страхови феромони.

Вече е известно, че всяка отделна наша емоция има свой двойник – молекулно явление, което се случва не само вътре в тялото ни, но също така ние излъчваме тези феромони като информационна субстанция в околната среда. И така, когато кажем „Влязох в стаята и почувствах напрегната атмосфера”, това е физиологично явление. Когато кажете „Посетих това свещено място и почувствах мир, любов и състрадание”, това също е разбираемо от физиологична гледна точка. Вие казвате „Не зная какво му има на този човек, но от него ме побиват тръпки”. Това е също напълно разбираемо.

Философът Емерсън казва: „Това какво представлявате изпълва толкова гръмко ушите ми, че не мога да чуя какво ми казвате”. При това той е направил едно физиологично изявление, напълно разбираемо от гледна точка динамиката на невробиологията. Това което наричаме вселена е всъщност едно Космическо тяло, което сме създали по същия начин, по който сме създали физическото си тяло.

Всъщност, макар артифактът на сетивния ни опит да ни подсказва „Има един свят, отделен от мен, а ето тук е моето тяло, което е отделно от света”, това е некоректно от физиологична гледна точка. Ние не сме едно облечено в кожа его, затворено в торба от кожа и кости. Може би ние сме самият Космичен ум. Ние притежаваме едно Космическо тяло и ние споделяме нашето лично тяло и нашето Космическо тяло едни други през всичкото време. И сме се научили да създаваме и двете тела по един и същ начин. Нашите Космически тела са толкова жизнено важни за оцеляването ни, както и физическите ни тела. Те също ни принадлежат.

Това е учението, което получавам, или най-малко аз не мога да си го припиша. Аз съм вестоносец на една много древна форма на учение, известна като Веда и Аюрведа е частта на Веда, която се занимава със здравето, здравето на природата. Веда гласи, че ако само си спомните кой сте, изведнаж ще разберете, че всъщност вие сте Създателят.

Веднаж един учител фундаменталист срещнал последовател на Веда и двамата разговаряли известно време. По едно време фундаменталистът попитал: „Вие ми изглеждате на атеист”. Последователят на Веда му отвърнал: „Аз бях такъв, до момента в който си дадох сметка, че съм Бог”. Фундаменталистът се обидил: „Вие отричате светостта на Исус Христос?” Другият му отговорил:” О, небеса! Никога не съм оспорвал ничия святост. Защо трябва да правя това спрямо Исус Христос?”

Ето основното послание на традицията Веда и то има много практически приложения. Веда казва: „Атомът е като вселената; микрокосмосът е като макрокосмоса; човешкото тяло е като Космическото тяло; човешкият ум е като Космическия ум”.  И ако изразът „Космически ум” ви звучи неудобно, можем просто да го назовем „не локално поле от информация със самоотносими кибернетични контури от обратна връзка”. В последно време изнасям лекции в медицински университети и хората се чувстват много удобно с тази дефиниция.

Нашите тела са в действителност музиката на природата. Тук имаме една симфония, която е част от симфония, която е съществувала вечно. Веда гласи: „Зад маската на тленността съществува това квантово механично тяло, това фино Причинно тяло – нещо, което винаги сме имали. Вие винаги сте го имали. Огънят не може да го изгори. Водата не може да го намокри. Вятърът не може да го изсуши. Оръжията не могат да го поразят. То не се е раждало и никога не умира.”

Има ли основания за това? Днес виждаме, че в същност има. Ако погледнете човешкото тяло отново през очите на физика, ще видите само атоми. И ако видите атомите такива каквито са, не през изкуственото посредничество на сетивния опит, вие ще видите тези атоми като частици, движещи се със светлинни скорости около огромни празни пространства. Тези частици съвсем не са материални обекти.Те са колебания от енергия и информация в огромно празно пространство, съставено от енергия и информация. Ако можех да видя тялото ви не чрез изкуственото посредничество на сетивата, аз бих видял огромно празно пространство с няколко разпръснати точки и няколко случайни електрически изпразвания тук там. 99.999999% от вашето тяло е празно пространство! И останалите .000001% от това, което изглежда материя е също празно пространство.

И така, всичко е празно пространство. Въпросът е какво представлява това празно пространство. Е ли това празнота от нищо или пълнота от нематериална интелигентност? Всъщност това е една пълнота от нематериална интелигентност… или информация, която влияе на собственото си проявление. С тази дефиниция става очевидно, че това празно пространство не е празнота от нищо, а една утроба на съзидание. И природата се връща отново на същото място, за да оформи една галактика или една тропическа гора, както и когато оформя една мисъл. И тя е вътре в нас, в нашето вътрешно пространство, което поражда с изумителна продуктивност всички тези неща, които са толкова съдбоносни за нас: добро, лошо, Бог, рай, грях, избавление, проклятие, милосърдие. Всичко това идва от едно и също място. Това сме ние! То е точно тук.

Пренасяйки тази перспектива в областта на квантовото лечение, ние разбираве практическата му стойност. Защото трябва да започнем да разбираме, че тялото е в действителност, в крайна сметка, просто едно поле от идеи. И вселената е просто едно поле от идеи, буквално едно поле.

Един учен на име Хърбърт Спенсър прави експеримент преди около 20 години (1970 – Г.К.). Той е работел в Националния институт по здравеопазване (САЩ) като завеждащ Молекулярна биология. В този експеримент той инжектира мишки с химическо съединение наречено Polyisee, което стимулира имунната система. В същото време той дава на мишките да миришат камфор. След известно време имунната система на мишките бива стимулирана само от мириса на камфор. Той взема други мишки и им дава психофосфамит – химическо съединение, което разрушава имунната система, като им дава същевременно да миришат камфор. И ето ви две групи мишки. При едната камфорът стимулира имунната система, при другата я разрушава.

При едната група мишки, ако им приложите пневмококи, те хващат пневмония и умират много бързо. Ако ги заразите с канцерогенни вещества, те получават рак и умират много бързо. При другата група (при същите условия) не се случва нищо. И каква е решаващата разлика между живот и смърт при тези мишки? Това е начинът по който паметта им тълкува мириса на камфор.

Това има ли отношение към нас? Не се съмнявайте. Защото подобно на мишките, ние също сме се приспособили да реагираме по определен начин на запаметени неща. Ние свързваме определени стимули с определени спомени и всеки път, когато сме изложени на тези стимули, ние тълкуваме вселената и себе си според тези спомени. Ние ставаме жертви на изтърканото повторение на износени спомени.

Изчислено е, че през главата на средния човек минават 60,000 мисли на ден. Това не е изненадващо. Смущаващо е това, че 90% от мислите, които имате днес, сте имали и вчера.

И така чрез същите механизми ние продължаваме да творим и се превръщаме в снопове от условни рефлекси и реакции, които се задействат от хора и обстоятелства под формата на същите поведенчески реакции и в крайна сметка под същите форми на болести, стареене и смърт. Ние приемаме сетивните си преживявания за реални. Мъдрецът Одишанкра, живял много, много отдавна във ведическата традицията на Индия е казал: „Причината, поради която остаряваме и умираме е че виждаме другите хора да остаряват и умират. И ние ставаме това, което виждаме.”  Ставаме това, което виждаме – защото го приемаме за истина. Не можем да погледнем отново на света със свеж поглед.

В Шива сутрите, които отново са от преди хиляди години, йогът на всички йоги, самият Шива, казва: „Ако искате да пресъздадете света, то погледнете го със свеж поглед.” Така както е в действителност. Погледнете го без камуфлажа на собствените си спомени. Истинският йога казва: „Аз използвам спомените, но не позволявам спомените да ме използват.”

И пак в Шива сутрите, свещеният Шива казва: „Погледнете красивия човек или обикновения предмет като че за първи път.” Колко хора могат това? Защото те са загубили досега с това, което вижда. Ние сме просто сноп условни рефлекси. Резултатът от нашите мисли и чувства. Но кой е притежателят на тези мисли и чувства? Притежателят на тези мисли и чувства не е мисълта. Притежателят натези чувства е тишината между отделните мисли. Тези чувства принадлежат на съзнанието. Но самото съзнание не е мисъл; то е източникът на мисълта.

В последно време имах един пациент, с много драматичен случай. Бих искал да се спра на няколко клинични случая, за да покажа колко важно е всичко това. Всъщност колко е важно не само за оцеляването ни като вид, но за оцеляването на нашата планета.

Този млад мой пациент, (всъщност той живееше в този район) един ден поправял антена на покрива си и пипнал проводник по който течал 12,000 волта ток. Той бил поразен моментално. Механизмът на този вид смърт се нарича камерно трептене, което представлява електрически процес в сърцето.

Той пада на земята от 3 м. височина и за късмет пада с точната сила на точното място на гърдите си под точния ъгъл, което задейства отново сърдечната му дейност. Като че ли Бог го е повикал, след което е променил решението си.

И вие го питате: „Боб, какво се случи?” Той отговаря: „Аз попаднах в празнотата.”  Питам го: „Какво имаше в празнотата?” Той казва: „Просто безкрайно удоволствие. Абсолютно, тотално блаженство.” Питам го: „Имаше ли някакви мисли там?” „Не, аз не притежавах ум.” „Тогава, какво имаше?” Той казва: „Просто усещах.”  Питаш го : ”Какво усещаше?” „Усещах, че усещам. Но бях съвършено пробуден. Бях напълно обзет от преживяването на собственото си безсмъртие.”

До такава степен, че не знае какво означава страх. Всъщност, той не само имаше късмета да преживее това, но като истински учен започна да експериментира в това поле на чиста чувствителност. Той отново се връщаше в тази празнота. Сега той знаеше как да навлезе в нея и в това си състояние да насочи вниманието си върху крака си, който бе напълно изгорен. Нямаше никакъв мускул – нищо. Костта му бе изложена на атмосферата. В продължение на 2 години спускане в празнотата, насочвайки съзнанието си оттам, той на практика възстанови долния си крайник.Защото той откри онова място, от което започва съзиданието на всичко. Това е самия той. Това е самия той.

А къде се намира неговата същност? В мозъка му? В тялото му? Къде? Защото това е наистина единственото важно преживяване от гледна точка на ведическите учения на Индия. Единственото важно преживяване. Мъдрецът Риши казва: „Всичките ви проблеми съществуват, защото никога не сте отделяли внимание на себе си, а само на своите преживявания”. А вие не сте своите преживявания. Вие сте този, който има тези преживявания. Просветлението не е още едно преживяване. То е откритието на безвременния фактор във всяко преживяване. И кой е този безвременен фактор? Това сте вие!

Къде се намира личността? Учените я търсят от много отдавна. Д-р Пенфийлд – неврофизиолог и неврохирург от Канада, както и Нобелов лауреат, при операция на пациенти отваря черепа им и вижда какво има вътре. По време на операции, той стимулира с електрод различни части на мозъка.

Той стимулирал някои части на мозъчната кора, свързана с движенията и ръката на пациента започнала да се повдига. Това е частта на мозъка, контролираща движенията. Пациентът казва: „Ръката ми се повдига нагоре.” Хирургът го пита: „Ти ли движиш ръката си?” Пациентът отговаря: „Не. Тя се движи сама.” След това хирургът му казва: „Добре, а сега ти я движи.” И пациентът повдига ръката си.

Независимо къде търсите, никога няма да откриете в мозъка мястото на вземане на решения. Ще установите само изпълнението на тези решения. Моторният кортекс в мозъка например е мястото, изпълняващо тези команди. Но къде е този, който издава командите? Не може да го откриете. Той не е локализиран. Той е никъде или навсякъде, в зависимост от гледната ви точка.Навсякъде и никъде едновременно. И това сте вие! Ето това сте вие. Вие сте навсякъде и никъде едновременно. Вие нямате постоянен адрес.

И вие не сте също така ограничени във физическото си тяло. Риши, веднаж разбрал това от преживяването на собственото си безсмъртие, казва: „Когато съм в това състояние зная със сигурност, че моето реално състояние е това Блажено съзнание. Това блаженство, което ме съпътства навсякъде. То е по-близо до мен от тялото ми и няма минало, защото това, което търся е толкова близо, че няма място за миналото. Това, което търся е този, който търси. Той е по-близо до мен от тялото ми, по-близо от ума ми. Той ме следва навсякъде и когато узная това, аз изпадам в блаженство.”

Това не е щастие. Щастието има своя причина. Вие изпитвате щастие по определена причина. Но когато сте щастливи без причина, тогава сте потопени в блаженство. Когато сте потопени в това блаженство, разбирате, че вие не сте в тялото, а тялото е във вас. Вие не сте в ума, а умът е във вас. Вие не сте във вселената, а вселената е във вас. Тялото, умът, вселената просто ви се случват, защото ги намирате за интересни. Това е всичко.

Това е абсолютното квантово оздравяване, което се отърсва веднаж завинаги от илюзията на смъртта, от фасадата и предразсъдъка на материализма. Когато хората се потопят в това преживяване, те изгубват всякакъв страх, в това число и страха от смъртта.

Поетът Тагор казва: „Това е просто едно припомняне.” И то отново не идва ако го търсим отвън. То идва от вглъбяване, от вътрешни занимания, от влизане навътре, от припомняне. То идва от припомнянето на този Мълчалив свидетел, който е бил с нас. Има част от вас, която ви е съпровождала, когато сте се родили. Била е с вас в детството ви. Била е с вас през пубертета. Тя е и сега тук, слушайки (четейки). Тя е независима от всички преживявания. Това е Мълчаливият свидетел във вас.

В едно от прочутите си стихотворения, Тагор казва: „Не съм усетил момента, когато съм прескочил прага на този живот.Каква е била тази сила, която ме е довела в този свят посред нощ като малка пъпка, която се отваря в гората през нощта. И в същото време сутринта, когато погледнах светлината, аз усетих, че не съм чужд на този свят. Непонятното, без име и форма, ме бе поело в ръцете си като майка. При все това, в момента на смъртта аз ще пристъпя в същото неизвестно, което съм познавал винаги.”

Това от което не трябва да се страхувате не е неизвестното, защото ние обитаваме в него през всичкото време. Ако въобще трябва да се страхуваме от нещо, то е от известното! Защото известното са твърдите модели на придобитите ни условни рефлекси, които ни оковават в един затвор от пространство, време и причинност – смачкват ни в обема на едно тяло в продължение на един човешки живот. А нещата не стоят по този начин.

Той казва: „Защото обичам този живот, зная, че никога няма да се страхувам от смъртта. Детето плаче, когато майката го отдели от лявата гърда, за да намери утеха в следващия момент в дясната. Пространство, време, материя, енергия биват пораждани аналогично от повторни взаимодействия. Затваряйки се в себе си, аз творя отново и отново. В крайна сметка аз не съм всичко това, аз съм самото поле.”

В Гита, светецът Кришна, говорейки на Арджуна, казва: „Познай себе си като полето и като познаващия полето.”  Поетът Руми казва: „Там, отвъд идеите за добри и лоши постъпки има поле. Ще се срещнем там.”

Искам да завърша с малък цитат от Франц Кафка, когото всички си спомнят малко или много като поет, чиято литературна репутация лежи върху изображенията му на силното страдание. Той обаче казва нещо, което е прекрасно утвърждаване на пътя към просветлението. Той казва: „Не трябва да правиш нищо, а просто да седиш на масата си и да слушаш. Даже и не слушай, просто чакай. Даже и не чакай, просто стой тихо, неподвижен и самотен и вселената ще ти се разкрие. Тя няма избор. Тя ще се разтвори в екстаз в нозете ти.”

В тези думи се усеща дъхът на реалността, защото те ни говорят без да нарушават собствения си покой. И ако наистина искаме да узнаем какво ни нашепват, трябва да се научим да спазваме същия покой. Благодаря ви много.

*) Лекция изнесена от д-р Дийпак Чопра, в Сиатъл център на 18 май, 1991 г.

~ от dealensky на юни 26, 2008.