статия 4 – Енергийна хомеостаза или Редът, който е заложен навсякъде (колкото и да си мислим, че ще излъжем съдбата)

Хомеостаза – вътрешен механизъм за поддържане на равновесието и регулацията. Всяка жива структура функционира на този принцип. Костите на птиците са кухи, за да могат да летят. Гърбицата на камилата е пълна с вода, за да може да оцелее в пустинята. Хамелеонът сменя цвета на кожата си, за да остане незабелязан от хищниците. Всеки, адаптиращ се към обратите на средата организъм, оцелява. Видовете, които не могат да се хармонизират с околния свят, изчезват. Изненадващо е до каква степен човек може да понесе най-тежките изпитания и да се адаптира. По време на войната, обстоятелства, в които човек е принуден да надхвърли възможностите си, за да оцелее, има хора, познали досега само комфорта и спокойствието, които карат на режим хляб и вода и се справят. За няколко дни изгубените в планината граждани се научават да разпознават ядивните растения, да ловуват и да се хранят с животни, от които винаги са се отвращавали – къртици, паяци, мишки, змии… . Колкото по-враждебна е средата, толкова повече клетките ни развиват неподозирани таланти.

Колелото на живота се върти и нищо не излиза от периметъра му. А какво представлява колелото? Кръг, крепящ се от различни спици, всяка от която, води началото си от една и съща точка. Всички спици започват от един и същ момент, отиват до колелото, служат му за опора и когато то се завърти, протичат енергии от началото към движението, за да се върнат пак към началото. Нищо излишно. Нищо извън тази подредба. Където и да обикаля колелото, то неизменно е подчинено на своята причинно-следствена направа. Каквото и да се случи около него, следва същия ред и структура. Защото Земята ни е едно голямо колело. И ако мернете нещо по-различно на хоризонта, нещо, което само отдалеч наподобява вида му, да знаете, че си имате работа човек на изкуството. Те са тук, за да ни покажат по колко различни начини може да се гледа на това просто колело.

Дълго се чудех защо на хората им се случват лоши неща. Защо както си стоят спокойно и всичко изглежда наред, изведнъж ги тресва нещо жестоко. Не можех да се примиря с факта, че в този наглед така подреден и хармонично развиващ се свят, ни удрят наслуки някакви бедствия, сякаш сме нашественици, чиито беди нямат никакво значение.

Заех се да наблюдавам процесите отблизо. Когато засечах някакво несъответствие в добре фукциониращата система, отивах на място и започвах да го разглеждам, да говоря със свидетели, да питам за най-интимни неща от живота на потърпевшия. Обожавах да бръкна в раната и да я разчопля. Беше болезнено удоволствие, но напипах някаква нишка. Имаше все пак някаква причина за всичко, което се случва. Нищо не падаше от небето просто така. В повечето случаи, когато имаме информация за миналото, често можем да отгатнем бъдещето. Стига да разполагаме с правилната формула. А тя ни е дадена още преди хиляди години от великите мъдреци. А когато не можем да разберем причината за това, което се случва, може би просто не гледаме достатъчно надълбоко, изкривяваме действителността според собственото ни его или не виждаме съществуването на едно друго, по-фино измерение, признато в Античността и отречено от материалната научна Модерност, оповаваща се на сетивното и сензомоторното.

За какво става дума? Ето няколко примера от действителния живот :

Енергийна хомеостаза

Contest 1 :

Бягство от себе си в името на успеха VS. Ценности по неволя

Със стремежа си към пари и независимост, човек става все по-голям индивидуалист, все повече се отдръпва от останалите в името на собственото си благоденствие, крие се от тях, за да не издаде уязвимостта си, не се доверява на никой, за да не му подлеят вода по пътя към върха. И накрая, след години битка със света, този човек наистина успява, станал е това, което иска, има всичко, което е желаел, но е сам, отдавна отчужден от интимните човешки емоции и споделености, студен към останалата част от света, несклонен да прави компромиси в името на една топла връзка, защото е убеден, че винаги е прав (и как няма да е, когато повечето му успехи се дължат на решенията, които сам взима), нямащ време да оцени това, което има, неможещ да спре, за да му се наслади, защото отдавна се надбягва с времето. Тогава идва депресията и неспокойствието, а с това и липсата на смисъл във всичко, което има. И хем не е щастлив с това, което има, хем го е ужасно страх да не го загуби.

В бедните страни човек успява много трудно и с цената на много жертви – собствения морал, отричането на себе си, нечовешката упоритост и усърдие. Повечето хора избират средния път, за да бъдат по-близо до себе си и се оказва, че са по-щастливи, защото са по-близо до роднините си, споделят дълбоки интимни преживявания с близките си, а понякога дори и покрив и легло. Имат време да обърнат внимание на света. Понеже не са успели докрай в живота си, имат мотивацията да си задават въпроси и да намират отговори, и това прави живота им интересен. Любознателни са. Отворени към всичко ново и непривързани към нищо (понеже нямат много неща J).

Животът енергийно компенсира липсите, за да има баланс на света. Енергийна хомеостаза?

Contest 2 :

Криви сметки (начин на мислене) VS. Карма

Познавам една възрастна болна женица, която постоянно се оплакваше от внука си. Защо я гледал така недодялано, без деликатност към положението й, без излишни жестове и внимание – просто да си свърши работата и да си замине? Все бързал занякъде, все си претупвал работата. Гледа да не дойде, да се измъкне или поне да закъснее. Тя обвиняваше Господ за лошата си съдба.

Не си спомняше за периода, в който на нея самата й се налагаше да се грижи за болната си свекърва. Тогава тя нямаше никакво желание, но не можеше да избира. Беше възпитана патриархално и всичко останало, освен преките грижи, беше извън ценностната й система т.е. неразбираемо. А и свекървата щеше да й остави апартамента си. И понеже нямаше желание, не се грижеше добре за нея. Свекърва й постоянно се оплакваше, но нямаше кой да я чуе – все пак жената беше я оставила при себе си, какво повече искаше. Жената смяташе, че това е достатъчно и можеше да се държи както си поиска със свекърва си, да я обижда и да я дърпа за ръкава, да й дава да яде каквото попадне и да не чува молбите и плача й. Свекървата един ден умря. Бабата остана в апартамента й, но не след дълго се разболя и тя на свой ред. Тя имаше една внучка и един внук. Внучката постоянно й помагаше финансово, защото имаше добра работа, а внукът се сещаше за нея, само когато тя му се обадеше (и то, защото имаше изгода от това – чакаше апартамента й). Бабата, естествено и тук взе решението си на базата на патриархалните си разбирания и реши да предпише апартамента си не на чувствителната си и щедра внучка, а на единствения си внук, защото бил момче. Само че срещу условието да се грижи за нея. Внукът беше много щастлив. Грижеше се за баба си, не по-зле отколкото тя се бе грижила за свекърва си. Не и по-добре. При това изобщо си нямаше представа за горната история.

Contest 3 :

Случайно съвпадение VS. Всичко се връща

Много съчувствахме на един приятел, който замина в чужбина да работи и да издържа втората си жена и детето си от първата, докато втората му жена си остана в България и си живееше както й падне, без да се съобразява много-много, че е омъжена. Тя не искаше да ходи при него, но се отегчаваше да стои и сама. Той ужасно я ревнуваше, представяйки си всички неща, които тя може да извърши стоейки сама. Не можеше да престане да мисли за това, докато най-лошите му подозрения не се сбъднаха. Тя поиска развод. Беше си намерила друг. Тогава всички се изказахме колко е несправедлив живота и как на някои им е писано да си живеят добре, докато други се бъхтат като луди и никога не намират щастие и покой.

Какво обаче се беше случило преди години с този човек, никой от нас не знаеше. Същият беше заминал за чужбина и се беше оженил, потискайки чувството на свобода, което много обичаше. Не след дълго обаче то се обади и той не можа да го заглуши, въпреки че беше късно да му дава воля. Вече имаше дете. Той обаче не издържа и се върна в България, оставяйки жена си, която работеше там и издържаше детето им. Той започна да си намира любовници и да си живее като свободен. Много нарани жена си и след доста сцени на ревност от нейна страна, се разведоха. След години той се ожени повторно за една от любовниците си, но му се наложи пак да замине в чужбина, за да работи. Втората му жена остана в България. И историята се завъртя … по удивително подобен начин, но с разменени позиции.

Contest 4 :

Карма VS. Генетична обусловеност и възпитание

Една приятелка дълго време не можеше да преодолее чувството на несигурност и страха от неизвестното, което я съпътстваше в живота. Каквото й да започваше да прави, беше убедена, че ще се провали. Каквото и да имаше, не й стигаше и все мислеше, че ще го загуби. Измъчваше се постоянно от мисли как ще остане сама, без пари, без работа, без дом, без планове и възможности. Страхуваше се без видима причина. Неизвестното бъдеще я ужасяваше. Един ден й се отвори възможност да замине в чужбина, за да работи, но чувството за несигурност и страхът от неизвестното така я плашеха, че не можеше да си представи как ще отиде в непозната държава да се справя сама. Тя не вярваше във възможностите си, въпреки че беше много способна. Опита се да преодолее страховете си, ходи по терапевти, налагаше си да прави неща, които я плашеха, но нищо не можеше да я убеди да замине. Не виждаше каква може да бъде причината. Защо се получаваше така? И сред всичките неща от живота си, които тя се опита да анализира, откри една нишка, която може би я свързваше с истината.

При един дълъг и интимен разговор с майка си, тя разбра, че “се е метнала” на баща си, който имал същите страхове и затова трудно му вървели нещата в живота. Все гледал да се презастрахова и отблъсквал хората и възможностите, а не бил лош човек. Така и възпитал дъщеря си – че животът е труден и несправедлив, страшен и несигурен. Преди време и той имал възможността да замине в чужбина и да оправи живота на цялото си семейство, предлагайки им по-различна среда. Но не се престрашил. И сега дъщеря му беше изправена пред същото препятствие на живота. Дали щеше да го преодолее? Тя обаче си даваше сметка, че не се ли справи на свой ред с тази трудност, нещо подобно ще преследва и нейната дъщеря, защото тя-самата няма да знае какво е да си от другата страна, за да й предаде този опит. И тя се реши. Направи го. В името на нероденото си дете.

Contest 5 :

Божие решение VS. Причинно-следствена връзка

В последните десетилетия има голям бум на рака. Казваме си : “Каквото Господ е решил”. Божие решение ли са болестите или всичко си има причина, която не всеки може да види? Ето една история, която може да бъде частично обяснение на проблема. Скоро ни предупреждаваха да не ядем италианска моцарела, защото съдържала диоксин, който с натрупването в организма ни води до болести. Откъде се появи диоксинът в моцарелата? В Неапол от известно време фирмите за почистване на града се държат от мафията. Нея, естествено, не я интересува градът да е чист, а да си пълнят джобовете. Затова и са занемарили тази част от бизнеса си. Последствието? Боклукът на Неапол се трупа на огромни купчини по ливадите край града, разлага се и прониква в почвата. Тревата наоколо е замърсена и съдържа диоксин. А кой пасе тази трева? Неаполските биволици, които правят най-добрата моцарела в Европа. Диоксинът преминава през тревата, животните, млякото, което дават, моцарелата и стига до нашия организъм, чийто клетки едвам устояват на всякакви такива причинно-следствени връзки, породени от безхаберието на хората, които са заслепени от желанието си да правят пари.

Друг подобен пример са надениците на големите производители, които ги блъскат с 40% мазнина и които съдържат колаген, необозначен на опаковката. Колагенът показва, че са смляни отпадъците на животното и използвани за направата на наденица. Да не говорим, че ги пълнят в изкуствени черва, за да излезе по-евтино, вместо да използват агнешки.

Или нашумелите ананаси от Коста Рика. Толкова малка държава, а такъв голям производител на ананаси. Да се чудиш!? Ананасите обаче, за да дават по две реколти годишно и да струват толкова евтино, са генетично модифицирани. Вкусът им е променен, по-сладки са, с повече захар, дори са избегнали понякога неприятния им естествено стипчив вкус. А размерът им е по желание на клиента. С какво ги подхранват? Със силен химически коктейл, съдържанието на който никога няма да узнаем, защото не е задължително да се описвана етикета. Изследователите обаче са установили, че съдържа бромасил, който не е особено полезен за здравето ни. Да не говорим, че замърсяват питейната вода в Коста Рика и се раждат нови болести.

Contest 6:

Моето Его VS. Мен

Имаме все повече конфликти със себе си, с хората, със средата, държавата и пр. . Чувстваме се зле, използвани, никой не ни оценя по достойнство, а и в скапаната държава, в която живеем, никога не могат да се проявят великите качества на нашия ум. Та нали около него се върти слънцето! Каквото и да си говорим, ние сме по-специални от останалата част на човечеството. Някак-си по-добрички сме, заслужаваме повече, обичкаме си се. Тогава защо? Защо, по дяволите, ни се случват такива тъпотии? Защо другите имат повече от нас?

Когато отдаваме прекалено много значение на егото си, сме уязвими. И за да не сме уязвими, ние правим всичко възможно, за да го защитим, укрепим и поддържаме още повече. И най-странното е, че вместо да се чувстваме по-добре, ние влизаме в още по-голям конфликт със себе си и най-вече с околните. Ако всички прекарват всички единствено през собствената си призма и не зачитат егото на останалите, никогат няма да се разберем. Природата така е подредила нещата, че да се чувстваме в хармония само, когато се научим да спазваме духовните ценности, които ни е предала чрез великите си мъдреци. Колкото повече бягаме от тях, толкова повече бягаме от себе си. Раят е на Земята, в рамките на собствения ни живот. Всичко зависи от нас. Каквато енергия даваме, такава ни се връща.

Извод : Всичко на земята е взаимосвързано и когато си пожелаем или направим нещо, енергията ни се изстрелва в космоса, и се връща по-късно, със забавяне, във формата на реализираното ни желание или кармата за това, което сме причинили или не сме успели да се справим със себе си. Това обяснява как след време се реализират нещата, които много силно желаем. Обяснява и факта, че нещата ни се връщат точно така, както и ние сме ги причинили на хората, но леко видоизменени, и поднесени не винаги от човека, на кого сме ги причинили.

Природна хомеостаза

Природните бедствия оставят след себе си природата по-красива. Това първоначално привличало хората да се заселват по места, където върлуват повече природни бедствия. Затова жителите на опасните райони плащат цената и до ден днешен.

Но тук също кръгът е затворен. Природните бедствия се пораждат най-вече (поне в съвременни условия) от човешка намеса в природата. Индустриалните замърсявания водят до промени в климата, което за някои процеси в природата е фатално. В един момент всичко дава на късо. Последствията в краткосрочен план са деструктивни. В дългосрочен обаче – се радваме на невероятни пейзажи. Не става ли дума за природна хомеостаза?

Contest 1 :

Технологиите VS. Природата VS. Технологиите VS. …

Изследванията на учените доказват, че по Земята щъкат нови животински видове, непознати досега, неизследвани и представляващи заплаха, когато се умножат – променят еколкогичното и биологичното равновесие, изяждат цели къщи, носят болести и пр. . Учените не могат да се справят с милиардите бройки и видове странни същества. Природата се е обърнала срещу нас, но защо?

Оказва се, че с новите технологии, които сме измислили – примерно изобретяването на автомобили и самолети – пренасяме екзотични животински видове от други континенти, които досега са оцелявали и са се размножавали единствено там. Пристигнали в чужди условия, те се изродяват, образувайки нови непознати поколения – смески между чужди и местни животинки. Всичко се мести навсякъде. Низши организми се изродяват. Но кое ще оцелее? И какви могат да бъдат последствията върху по-висшите нива от екосистемата? Глобалното смесване на видовете е без прецедент в историята.

Contest 2 :

Живот VS. Смърт

И най-голямото проявление на хомеостазата на живота е смъртта. Едни умират, изтощени, други се раждат, за да продължат да мърдат с ентусиазъм, задвижвайки колелото. Смъртта, като едно безмилостно жури, стои там – в края на живота, и следи за духовните ценности, а оттам – и за поддържането на живота. Какво би станало, ако не се страхувахме от нея, ако знаехме, че ще живеем вечно? Бихме се отпуснали, извратили, самозабравили. Бихме издевателствали над по-слабите. Бихме станали амбициозни индивидуалисти, които вече нямат нужда да опознават другия и да му дават от своето, да споделят старините и страховете си с другo човешко същество. По-скоро бихме го унищожили, за да вземем за себе си. Но както е казал, награденият с Нобелова награда Жак Моно : Със самодостатъчността идва смъртта. И дори тук пак проличава хомеостазата, която е навсякъде, защото дори, когато няма смърт, тя се проявява в друга форма. Смъртта е необходима за дуалистичната природа на нашата Земя.

Трудно е, когато си господар на парите си и когато така ти се удава да манипулираш човешките съзнания, за да печелиш, когато всичко ти изглежда под контрол, да се налага да се примириш с факта, че не можеш да контролираш най-важното – собствения си живот и смърт. Когато не те е страх от нищо, отрекъл си Господ дори, загубата на собственото ти съзнание те хвърля в ужас. Но природата си знае работата. Дала ни е всичко, за да ни извиси над животните, да ни очовечи.

Та, хитро е измислена смъртта. Хем имаме свободата да стигнем докъдето поискаме в живота, хем там-накрая ни чака едно ограничение, което не можем да преодолеем, но то ни кара да се движим, да мърдаме.

И така… . Дали ще кажем всичко се връща или карма, съдба, Божие решение, ДНК, генетична обусловеност, случайност, късмет, излиза, че всичко е взаимозависимо и в причинно-следствена връзка. Нищо не се появява от нищо. В природата съществува ред и всичко се компенсира един ден. Енергията следва своя неумолим ход, повличайки всички животи със себе си, заплитайки съдби и нареждайки пъзели, докато не постигне баланс. И понеже всичко е живо и мърда, докато едни възели се разплитат, други вече са се заплели в необяснимо на пръв поглед кълбо… . И както казва великият Стийв Джобс в речта си пред завършващите Станфордския университет : Не можете да свържете точките гледайки напред. Можете да ги свържете само гледайки назад. Трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат. Трябва да вярвате в нещо! Инстинктите си, съдбата, живота, кармата или каквото и да е. Защото вярата, че точките ще се свържат някъде по пътя, ще ви даде увереността да следвате сърцето си, дори когато то ви изкарва извън утъпкания път. И точно това ще ви направи различни.

~ от dealensky на септември 3, 2008.